четвъртък, 15 декември 2011 г.

За Мила, Мерилин и Виктор


„Мила Мерилин” е роман на Ваня Щерева и Людмила Сланева, издаден от издателство „Мавзолей” през 2011г. Съавторките го определят като психологическо криминале. Това е деветият поред роман на Ваня и първият за Людмила. Писателките се превъплъщават в образите на двете героини Мила и Мерилин и всяка от двете пише независимо от другата – Людмила е Мила, а Ваня – Мерилин.
Ваня Щерева актриса, певица и писателка. Родена е през 1970 година във Варна, където завършва средно спортно училище. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”, специалност "Актьорско майсторство за куклен театър". През 1996г. завършва "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Стефан Данаилов. През 2005 излиза първият ѝ роман „Образцов дом”. Следват „Стъклен дом”, „Татко, аз и Ангелът”, „Фасове”, „30 неизвестни”, както и сборникът „Любовни упражнения”, в който пише и Людмила Сланева. Сланева също е певица и актриса, а вече се изявява като писател.
„Мила Мерилин” е роман с две авторки, а това не е често срещано явление. Пишат от първо лице, по точно от две първи лица. Разказват за обир на банка, любов, приятелство, предателство. Разказват интересно и забавно. С кратки и точни изречения, доста често безглаголни. Всяка глава от романа е разказ на една от героините. Редуват се едната, а след това другата. Това обаче на моменти е малко объркващо.  Твърдят, че това са техни собствени истории и както и в самия роман двете пишат самостоятелно една от друга. Споделят, че се припознават в героините си.
Сюжетът на романа среща двете героини – Мила и Мерилин, които се запознават след смъртта на Виктор, с когото Мила живее от осем години, а Мерилин има връзка от три месеца. Мерилин и Виктор са съучастници в обира на банка, заради който той умира, а тя е арестувана. Виктор загива в нелепа катастрофа с полицейска кола, бързаща да обслужи именно „техния”обир. Виктор е собственик на издателство, наречено „Мила”.
След погребението Мила намира писма в електронната поща на Виктор до Marry_L, въпросната Мерилин. Тя всъщност се е казвала Мария Миланова, но заради тежко детство е решила да смени името със „запомнащо се”. В главата с нейното първо представяне описанието й е направено така сякаш е на конкурс за красота. В последствие се разбира, че тя всъщност е в „Следственото”, както тя го нарича и е на разпознаване с още 7 блондинки. Историята на Мерилин Миланова е интересна. След тежко детство и смяна на името, за да се отърси от миналото, тя работи като барманка в нощен бар. През целия си живот е била незабележима. Във Виктор се е влюбила още в трети клас, но той не й е обърнал абсолютно никакво внимание. Порасналата вече Мария решава да промени себе си. Превръща се в Мерилин и е решена да намери и да бъде със своя Виктор. Така и става. Открива го, нагласяйки една история, че е писателка. Така се запознава с него в Испания, където отива, преструвайки се, че живее и твори там, защото издателството на Виктор издава само чуждестранни автори. През цялото време Мерилин Миланова се представя като лошото момиче в романа. За банковия обир е арестувана на спирка в района на банката, чакаща градския транспорт, за да отиде на тенис. Там я разпитва Белия, както тя го нарича през цялото време. В последствие накрая на романа двамата се влюбват. Той я убеждава да се предаде. В „Мила Мерилин” действието се развива в рамките на около три месеца. За това сравнително кратко време от лошо и егоистично момиче Мерилин прераства в искрена и честна млада жена.
Мила е другата основна героиня в романа. Тя е момиче от сравнително богато семейство. Задоволена в детството си. Завършила „Българска филология” в СУ, но никога не е работила нищо. Както тя сама казва „работих гадже на Виктор”. Мила също е повикана и разпитвана в „Следственото”. Така разбира за обира в банката. Тя решава да плати гаранцията, за да освободи другата жена. 
Целта на Мерилин е да открие къде са парите, подозирайки Мила в тайно съучастие с Виктор. Мила иска да опознае „съществото, наречено Мерилин”, за да проумее какво му е липсвало при нея и защо му е трябвала тази връзка...
В това „опознаване” героините преминават през омраза, лъжи, подозрения, обиди, приключения, стигат до смешни ситуации, до общи битки, и до един доста приятен и неочакван финален резултат. Въпреки, че през цялото време самите героини се убеждават във враждата и съревнованието една с друга, несъзнателно са привързват и дори стават приятелки, разбирайки че едва ли са били единствените в живота на обичания Виктор. Живеят заедно първо в апартамента на Виктор, където той споделя живота си с Мила. Впоследствие в квартирата на Мерилин, защото злобните му аристократични родители решават да го продадат.
През цялото действие на романа Мерилин прекарва времето си с Мила, за да разбере къде са скрити парите от обира на банката. Тя подозира, че Виктор е вкарал в играта и Мила и е решена твърдо да си ги върне.  Истината всъщност е друга. Най-добрата приятелка на Мила се казва Нина и живее 2 етажа над апартамента на Виктор. Освен добра приятелка на нея, тя е и приятелка на любимия й. Неугледната, дебела и нескопосана Нина е реално единствената й приятелка. Една вечер след смъртта на Виктор двете са в приятелския апартамент. Мила пише разни мисли върху кутии от цигари с марката „Мерилин”. Нина ги събира в едни кашон. Въпросната вечер тя носи кашона в хола си, а от дъното изпадат пачки с пари. Двете естествено се чудят от къде са се взели. Разбира се, че това са парите от обира на банката. Оказва се обаче, че това са само 30 хиляди от откраднатите 175. А къде са останалите пари? Не са на специално подготвеното скривалище в мазето на едни блок. Мерилин го намира непокътнато. Към края на романа се разкрива и истинската същност на въпросната единствена приятелка недодяланата Нина. Тя заминава за родното Търговище под предтекст, че баща й е на легло а майка й си е счупила ръката и няма кой да го гледа и да им помага. Всъщност останалите 145 хиляди остават в нея. Вместо в Търговище тя отива на екскурзия в чужбина и си поръчва чисто нов „Мини купър”. Но Мила разкрива лъжата. Вижда случайно приятелката си на летището, облечена досущ като нея, с екстеншън в косата, за да прилича на нейната, със сандали, каквито има и Мила и с рокля като нейната. Мила, която през целия си живот е била страхлива и нерешителна преодолява всичките си страхове и решава да разплете историята докрай. Проследява имитаторката си. Всичко й се изяснява. Прекарва една ужасна нощ в Търговище, но успява да накаже измамницата. Връща „Мини”-то  и останалите пари на Мерилин, защото по право те са нейни, от нейният обир. Остават само едни 30 хиляди, които е завлякъл бившият съдружник на Виктор с уговорката, че ще направи Мила съдружник в издателството, носещо нейното име. Въпросният съдружник Ангел Ангелоев е наказан от двете съпернички, а всъщност приятелки Мила и Мерилин, но тогава тяхното приятелство не е още осъзнато. Двете разкриват себе си една пред друга чрез писма.
По горе споменах, че двете героини започват да пишат роман точно както го правят и самите авторки. Независимо една от друга, всяка със собствената си история.
Самото написване на романа е странно, както споменах на моменти объркващо, но въпреки това се чете на един дъх. Действието се развива доста бързо, но същевременно и изненадващо. А и героите се развиват динамично. Но краят е щастлив. Лошата Нина е наказана. Крехката Мила е открила истинското си аз и е преодоляла всичките си страхове, а Мерилин вече не е егоистична, а влюбена, добра и разумна.
А Виктор, вече покойник, но разобличен женкар.
Непознавайки творчеството на Ваня Щерева очаквах някаква лигава любовна история на някакви глезени момичета. Още повече, корицата на книгата навежда на тази мисъл. Цикламена с две красиви жени, руса и чернокоса, с вплетени кичури една в друга и корсети. Останах приятно изненадана. Всъщност "Мила Мерилин” е роман за пътя на две жени към откриването на себе си. Жени, които ще преминат през смъртта на любим мъж, през обир на банка, парите от който мистериозно ще изчезнат, през съмнения, обвинения, неприлични предложения и битки срещу тях. Мисля си, че всяка читателка би открила себе си в една от героините. Винаги има по една добра Мила и не толкова добра Мерилин. А и живота на всяка жена има по един Виктор. Радвам се, че прочетох тази книга, а в началото си мислех да пиша за  Христо Калчев и неговите вулгарни романи.

сряда, 9 ноември 2011 г.

За избора в цирка или как ОбС - Кюстендил прави цирк

ОбС - Кюстендил се упражнява в гласуване
Тук не пожелах да поставя раздел за политика, но едва ли някой си е помислил, че в един прекрасен момент няма да се стигне и до това ми хоби. По никакъв начин не искам да влагам ирония в това определение, така че доловилите такава са в грешка.

Та, сега по същество. Чудя се от кой край да започна. Може би да е от края на началото. Или не. Или...ох, върти ми се началото на края, но е много черногледо. Сега моите партийни другари, четящи предното ще открият тънкия смисъл за БСП, но не. БСП има кой да я анализира. А и това, което ще напиша няма да е анализ, а впечатления, подкрепени с факти и събития.
          Изминаха няколко месеца на тежка предизборна кампания. Изминаха и тежките избори за Кюстендил. Гражданите избраха хората, които да представляват техните интереси в Общинския съвет. Избраха и своя градоначалник. На 9-ти ноември избраните от народа се събраха тържествено. Положиха клетва. Някои заявиха за какво ще работят и как ще отстояват позициите си. Дотук няма нищо неособено. По естествено стечение на обстоятелствата дойде време за още един избор. А именно, избраните от народа да излъчат свой председател. Отново нищо странно. Две политически сили, големи по мащаб и амбиции, напълно очаквано предложиха свои кандидати председател на ОбС - Вася Пешева, издигната от ГЕРБ и Мая Шишкова - от БСП. Най-голямата група народоизбраници от Коалиция "Кюстендил" обаче реши, че няма да издига кандидат, както и, че няма да вземе участие в гласуването изобщо... Надявам се, че това решение беше направено с ясното съзнание за това, че без тези 13 общински съветници избор няма как да бъде осъществен. Това е моята проста логика, защото едва ли са разчитали на коалиция между ГЕРБ и БСП, която и в най-смелите им мечти едва ли е възможна. Освен, ако смелостта им не е чак толкова голяма или не страдат от шизофрения (днес четох доста за симптомите, които ме навеждат на тази мисъл). А може би това им действие беше израз на силата им като количествен състав... Но по законите на физиката всяка сила има нейна противодействаща - Третият закон на Нютон гласи, че всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Е, в този случай количеството не е важно, а качеството. "Силата" днес реши да излъчи собствен кандидат - председател, което действие аз лично не разбрах. Не защото съм блондинка, а защото точно те организираха едно цирково представление, мерейки фокуси с аплодисментите в залата. а такива, разбира се, нямаше. Имаше силни думи за това как артистите остават без заплати, работейки за благото на кюстендилци и т.н. и пр. Чудесно, но не обаче на техния гръб. Така приключи и първата част на началото на ОбС - Кюстендил - без избор на водач. 
        След почивка от 108 часа (изчислена прецизно от председателстващия) дойде и втората част на началото. Новичките ни избраници, отново тържествено заеха местата си в залата. Започна и продължението на заседанието с единствена точка "Избор на председател". Изненадващо същата онази група, количествено превъзхождаща останалите изскочи с предложение за председател на ОбС - Кюстендил. "Страхотно!" -  рекох си, виждайки светлината в тунела и продължих с надеждата, че днес ще изберат тъй жадувания предводител. Даже ме попитаха за прогнозен резултат на мача... Споделих, че изненадата може би ще бъде приятна. 
       По правилник беше избрана и 5-членна комисия по избора в състав двама представители на ГЕРБ, двама на Коалиция "Кюстендил" и един от БСП. Председател на тази комисия беше единодушно избран - Олег Смолички от групата на БСП. Явно това се случи в знак на признание на опита му като общински съветник и председател на ОбС - Кюстендил. Привидното спокойствие в залата беше озадачаващо и потвърждаващо моето си мнение за изненадата. След почивка продължила няколко пъти по 20 минути ( по мое мнение) се пристъпи към тайния по закон вот. Някои от присъстващите се питаха, дали ще бъде спазен ИК относно прозрачността на бюлетините, в случая пликовете и присъствието около "тъмната стаичка", но това не предполагаше сериозни разговори, а просто убиване на време. Други пък разказваха вицове... Вотът приключи с резултат : 12 гласа за Вася Пешева, 9 - за Мая Шишкова, за Ангел Джонев - 2, 13 гласа получи Васил Иванов. Дотук беше с моята изненада. Честно казано и с моята логика, която явно беше изчерпана преди този  избор. Но като непоправим оптимист продължих да вярвам в щастливата развръзка на началото, а именно най-после да имаме вожд, очаквайки резултат от балотажа. Забравих да спомена, че незнайно поради каква причина компютрите на общинска администрация блокираха и протокол по избора нямаше как да бъде отпечатан, но все пак такъв се появи до края на І тур. Може би това беше знак от съдбата, че избор няма да има и днес. Този път отново останах изненадана. Съдбата беше права. И балотажа не излъчи вожд. Двамата претенденти спечелиха по 14 гласа, а 8 пуснаха празен плик. Този път имахме протокол и вота беше отразен и отчетен. В края на началото ОбС - Кюстендил с мандат 2011 -2015г. остана без председател. Представлението ще продължи в идния вторник. Входът е свободен. Заповядайте. А най-голямата трупа май вече разбра максимата "В един цирк играем и номерата си ги знаем". Очаквам с нетърпение продължението на краят на началото...

вторник, 8 ноември 2011 г.

Me and my crazy lifestyle

След дълго обмисляне, проби, грешки, упорита работа и фантазия го направих... Богът де, ти за какво си помисли?!;) Има визия, в която се надявам да видиш мен, защото това съм аз - като започнеш от зодията и приключиш с най-голямата ми страст - обувчициииии. Ох! Сътворих го най-сетне и моето си местенце! Надявам се да прекараш интересни моменти тук! А ако някоя от страниците не работи, това защото е "UNDER COSTRUCTION"! :*

сряда, 3 август 2011 г.

За мен и обувките

За да бъда вярна на себе си, сега е време да За да бъда вярна на себе си, сега е време да напиша нещо и за обувките. Както казва един мой приятел "Винаги, когато видя хубави обувки и като вдигна глава нагоре, виждам теб". За жените, техните обувки, болестно състояние ли е тази страст са изписани милиони страници. По никакъв начин не искам да добавям поредните клишета. Излишно е да обяснявам колко са важни обувките...А може би не е... Съмнявам се, че мъжете изобщо някога могат да разбират защо една жена трябва да има поне 1001 чифт обувки. Повярвайте ми, не е заради Сара Джесика Паркър...напиша нещо и за обувките. Както казва един мой приятел "Винаги, когато видя хубави обувки и като вдигна глава нагоре, виждам теб". За жените, техните обувки, болестно състояние ли е тази страст са изписани милиони страници. По никакъв начин не искам да добавям поредните клишета. 
Излишно е да обяснявам колко са важни обувките...А може би не е... Съмнявам се, че мъжете изобщо някога могат да разбират защо една жена трябва да има поне 1001 чифт обувки. Повярвайте ми, не е заради Сара Джесика Паркър...Ама ще взема да спра с писането, но само засега...

Следвай звездата!

След „Сила за промяна” и „Бузлуджа – пътят към една мечта”, дойде време младите от БСП да покажем, че мечтите се сбъдват. Сбъдна се мечтата ни след 21 години звездата на връх Бузлуджа отново да свети! Вижда се от 60 километра! Въпреки всичко, което се случва в държавата ни от 2 години насам! Въпреки, че ни мачкат. Въпреки, че ни забраняват.
Това, без преувеличение, е исторически момент. Партия на 120 години показа, че младите в нея наистина правят така, че нещата да се случват. Те помнят, знаят и могат. Вълнение, призиви за победа, щастливи млади и усмихнати лица изпълваха историческата поляна под Бузлуджа. Показахме, че стотици млади хора продължават да се борят за една по-добра, по-европейска, по-модерна България.  Няма друга партия като нашата, която да има толкова  силен и толкова позитивен емоционален заряд.
          Както всеки път ние – младите от Кюстендил бяхме на предни линии в събитията., заедно и с кандидата ни за кмет Мая Шишкова. Рамо до рамо, ръка за ръка посрещнахме изгряването на нашата звезда. Заедно бяхме и около лагерния огън, и в палатковия лагер, заедно сме и в надеждите за по-добро бъдеще. Не ни стресна прогнозата за гръмотевични бури, нито дъждът, нито пък забраните на управляващите, които в последния момент се сетиха да обясняват нещо за безопастност...
          Ние – младите социалисти от Кюстендил, предадохме звездата нататък.Сега го направи и ти!
Twitter Delicious Facebook Digg Stumbleupon Favorites More

 
Design by Free WordPress Themes | Bloggerized by Lasantha - Premium Blogger Themes | Hosted Desktops