Разни мисли равно ли е на размисли

Не съм била тук отдавна. А защо?! Едва ли  от липса на време... "Времето е в нас и ние сме във време" - думи на Апостола на свободата. От това следва ли, че времето е свободата или свободата е времето. Аз не зная много неща, но зная какво е свобода. Тя наистина е времето, прекарано по твоя си начин, на твоето си място - това си е твоето време.
Досега не съм си позволявала да пиша отнесени неща. Не само тук, не само на компютъра, дори на белия лист. Може би защото никога не съм искала да призная пред себе си, че съм отнесена, че мисля във въображението си някакви странности. А мисля ли ги?  Вероятно.
Цял живот пиша. В началото пишех в упражнителни тетрадки ръкописната българска азбука. После 12 години пишех в едни по-дебели тетрадки уроци, планове, домашни. Продължих да пиша касови книги, дневници за инструктаж, за входящ контрол, за брак ... Писах и на кандидат-студентски изпити, и по документи за университет. След това дойде писането на лекции, впоследствие и на изпити. Пиша и сега. Преди пишех и по вестници и сайтове, а сега по пресконференции и електронни пощи. Пиша ЛС по Фейсбук, страниците и стените му. Като се замисля през целия си съзнателен живот пиша.
Преди пишех приказки, разкази и стихотворения. Сега пиша по 1 на година. Тогава се криех, че пиша. А сега пък пиша, че се криех. Странна работа.

Защо пиша сега? Онзи ден разбрах, че като пиша ми олеква. От какво ли? Ами от това, че когато говоря, онзи срещу мен не ме чува. Мисли си "Тая пък какво сега ми философства". Аз не съм философ, и филолог не съм още, но май съм писател - щом цял живот пиша.  Едва ли?! Времето ще покаже. А аз вероятно ще продължа да пиша, но все по-често тук, защото е сигурно, че поне един ще разбере какво съм написала и това ще бъда аз. Объркано е да пишеш сам на себе си, но поне е сигурно, че не си сбъркан.
Това е свободата на словото...